Войната и смелостта са извършили повече велики неща, отколкото обичта към ближния ~ НИЦШЕ
(1844 ~ 1900)
За войната и военните (1883 г.)
От нашите най-хубави врагове ние не желаеме да бъдем щадени, а също не и от ония, които от душа обичаме. И дано ви кажа истината!
Братя мои във войната! Обичам ви от душа, аз съм и бях вам сходен. А съм и ваш най-хубав зложелател. И дано ви кажа истината!
Знам омразата и завистта на вашето сърце. Вие не сте толкова велики, с цел да не познавате ненавист и злоба. Тогава бъдете така велики да се не срамувате от себе си!
И в случай че не можете да бъдете светци на познанието, бъдете най-малко негови воини. Те са спътниците и предтечите на сходна святост.
Аз виждам доста бойци: желал бих да видя доста воини! „ Едноформа “ се назовава това, което те носят: нека не бъде едноформа, което с нея те прикриват!
Трябва да бъдете такива, чието око всеки път дири зложелател – своя зложелател. А някои от вас ги обзема ненавист при пръв взор.
Своя зложелател би трябвало да дирите вие, своя война да водите, и за своите мисли!
И в случай че бъде победена мисълта ви, то вашата откровеност би трябвало отново и за туй да победи!
Вие би трябвало да обичате мира като средство за нови войни. И кратковременния мир повече от продължителния.
Не работа ви поучавам аз, а битка. Не мир ви поучавам, а победа. Вашата работа да е битка, вашият мир да е победа!
Човек може да мълчи и спокойно да стои, в случай че има подготвена стрела и лък: инак се пустослови и води свада. Вашият мир да е победа!
Вие казвате, положителното дело е, което осветява даже и войната? Аз ви споделям: положителната война е, която осветява всяко нещо.
Войната и смелостта са направили повече велики неща, в сравнение с обичта към близък. Не вашето съчувствие, а вашата смелост е спасявала до момента сполетените от злощастие.
Що е положително? – питате вие. Храбър да си е положително. Оставете на дребните девойки да споделят: „ Добър да си, е, което в същото време е хубаво и прочувствено. “
Вас назовават безсърдечни: само че вашето сърце е каквото би трябвало да бъде, и аз обичам свенливостта на вашата искреност. Вие се срамувате от вашия прилив, а други се срамят от своя отлив.
Вие сте грозни? Тъй да бъде, братя мои! Загърнете се с възвишеното, мантията на грозното!
И когато вашата душа се възвиси, тя става дръзка, а вашата величественост изпълва завист. Знам ви аз.
В злобата се срещат дръзкият с немощния. Но те погрешно се схващат един различен. Знам ви аз.
Вие би трябвало да имате врагове, само че врагове, които да ненавиждате, а не за презиране. Вие би трябвало да се гордеете със своя зложелател: тогава триумфите на вашия зложелател са и ваши триумфи.
Възмущение – това е доблестта на раба. Вашата героизъм да бъде повиновение! Самата ви заповед да е повиновение!
На положителния боец по-приятно звучи „ ти би трябвало “, в сравнение с „ аз желая “.
И всичко, което ви е драго, би трябвало по-напред да ви бъде заповядано.
Вашата любов към живота да бъде любов към най-висшата ви вяра: и вашата най-висша вяра да е най-висшата мисъл в живота!
А вашата най-висша мисъл би трябвало от мен да ви бъде заповядана – и тя гласи: „ Човек е нещо, което би трябвало да бъде превъзмогнато. “
Тъй живейте живота на повиновението и на войната!
Що значи дълъг живот!
Кой боец желае да бъде пощаден!
Аз не ви щадя, аз ви обичам от душа, мои братя във войната!
От: „ Тъй рече Заратустра “, Фридрих Ницше, превод от немски Мара Белчева, под редакцията на Пенчо Славейков (1915), изд. „ Логис/Комо “, София, 1990 година
* Friedrich Nietzsche; rectoversoblog.com
